13.09.2011 г., 22:37

Жива картина

998 1 1

Малка стая с четири стени,
на всяка стена закачена картина.
Една от картините безцветна, уви,
изразяваше тъга, а беше толкова невинна.
Красиво момиче с тъжни очи,
с присвити устни, в опит за усмивка.
А по гладките бузи, капчици сълзи,
стичаха се бавно към нейната брадичка.

- Хей, момиче, спри да плачеш,
избърши тези сълзи.
Животът не е толкова лош,
не всичко е разбити мечти.
Да, всеки се опитва
в теб да счупи своя нож,
но не бива това да те сломи.
Хайде, дай сега една усмивка,
нека този опит се осъществи.
И никога повече недей да плачеш
за онзи, който те нарани.

Той не те заслужава,

не заслужава и тези сълзи.

В този момент забелязах
искри в  красивите тъжните очи,
дали беше просто илюзия, или
изведнъж картината се съживи.
Пред мен застана познато момиче
и погледа неин също познах.
Погледна ме плахо, бавно се приближи,
наведе се към мен и тихо ми прошепна,
"онзи... онзи... та това беше ти!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...