female_sg (Боряна)
103 1295
5.03.2011 г., 18:15 ч.

Жива Любов 

  Поезия
567 0 7

 


Жива Любов

 (посветено на писането)


Мастилницата вече е изпразнена

от съдържанието си, от думите.

Захвърлила съм листите, оставила

без страх сами да се побъркат ...

 

(Вятърно момиче, без капчиците дъжд,

се разхождаше по паркове и балкони,

оставяла на всеки срещнат кръстопът

няколко прозаично чакащи куплети.)

 

В един отминаващ мой сезон,

любовта ми не се нуждаеше от здраве,

нужно беше място, небосклон -

трамплин за скок и спирах всяко време.    

 

Днес, единадесет светулки след полунощ,

разбирам, че Луната е била виновна:

всяка година по никое време тъмен рог

ме буди и пита: Да я оставя ли жива?

 

 

 

© Боряна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Боряна!
    очарована съм и възхитена...
    сърдечно..
  • харесах
  • Когато душата не спи
    и светулки над пътя й греят,
    перото ти думи реди ,
    а думите вечно живеят.

    Поздрав и от мен, Бо!
  • Благодаря, че се отбихте и споделихте на страничката ми Доре,Ив, Ивон!
    Много здраве на всички, прочели и коментирали! Благодаря за отделеното време!
  • Харесах!Свежо!
  • Вятърно момиче, наглед рошавите ти мисли ни сепват и осветени от 11 светулки ще приседнем на прага на очакването на медената Луна, заплела лъч в немирните ти къдри. Поздрав,Бо. Ив
  • никое-то време е точното, Бо.
Предложения
: ??:??