Жива Любов
Жива Любов
(посветено на писането)
Мастилницата вече е изпразнена
от съдържанието си, от думите.
Захвърлила съм листите, оставила
без страх сами да се побъркат ...
(Вятърно момиче, без капчиците дъжд,
се разхождаше по паркове и балкони,
оставяла на всеки срещнат кръстопът
няколко прозаично чакащи куплети.)
В един отминаващ мой сезон,
любовта ми не се нуждаеше от здраве,
нужно беше място, небосклон -
трамплин за скок и спирах всяко време.
Днес, единадесет светулки след полунощ,
разбирам, че Луната е била виновна:
всяка година по никое време тъмен рог
ме буди и пита: Да я оставя ли жива?
© Боряна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
харесах
-
Когато душата не спи
и светулки над пътя й греят,
перото ти думи реди ,
а думите вечно живеят.
Поздрав и от мен, Бо! -
Благодаря, че се отбихте и споделихте на страничката ми Доре,Ив, Ивон!
Много здраве на всички, прочели и коментирали! Благодаря за отделеното време! -
Харесах!Свежо!
-
Вятърно момиче, наглед рошавите ти мисли ни сепват и осветени от 11 светулки ще приседнем на прага на очакването на медената Луна, заплела лъч в немирните ти къдри. Поздрав,Бо. Ив
-
никое-то време е точното, Бо.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
очарована съм и възхитена...
сърдечно..