Жива Любов
Жива Любов
(посветено на писането)
Мастилницата вече е изпразнена
от съдържанието си, от думите.
Захвърлила съм листите, оставила
без страх сами да се побъркат ...
(Вятърно момиче, без капчиците дъжд,
се разхождаше по паркове и балкони,
оставяла на всеки срещнат кръстопът
няколко прозаично чакащи куплети.)
В един отминаващ мой сезон,
любовта ми не се нуждаеше от здраве,
нужно беше място, небосклон -
трамплин за скок и спирах всяко време.
Днес, единадесет светулки след полунощ,
разбирам, че Луната е била виновна:
всяка година по никое време тъмен рог
ме буди и пита: Да я оставя ли жива?
© Боряна All rights reserved.
