Жива песен

30.01.2009 г., 1:24 ч.

Поезия » Любовна

501 0 3

Обсипа ме с цветята на лъжата
и как ухаят гордо те.
Омаян си от фразата "крилата",
че можеш да живееш и без мен.

За прошка, грешен, молиш ти,
а знаеш ли, че те обичам.
На себе си, на другите прости -
на жива вечност те обричам!

И не жена, а някой в мен
сърцето ти увлича в кръговрата.
Духът ти се преражда съвършен
от словото на истина излята.

За прошка още молиш ти,
но вече знаеш колко те обичам,
че моята любов не те кори
и в жива сила те обличам.
. . .
Със милост те привличам...
във святост те обличам...
На жива вечност те обричам!

(март 2000 г.)

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

lori_bebeto (Дива Самодива)

2009-02-05T15:38:44+02:00

Ех,малко време ме нямаше в сайта а колко красиви неща си публикувала Браво ми мила много ми хареса толкова е красиво силно и някак нежно дори почусвах го поздрави!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-01-30T10:15:34+02:00

Прекрасно!
wind2008 (Владимир)

2009-01-30T04:40:18+02:00

Защо най-силни са среднощните стихове!? Поздрави!