Жива песен
Обсипа ме с цветята на лъжата
и как ухаят гордо те.
Омаян си от фразата "крилата",
че можеш да живееш и без мен.
За прошка, грешен, молиш ти,
а знаеш ли, че те обичам.
На себе си, на другите прости -
на жива вечност те обричам!
И не жена, а някой в мен
сърцето ти увлича в кръговрата.
Духът ти се преражда съвършен
от словото на истина излята.
За прошка още молиш ти,
но вече знаеш колко те обичам,
че моята любов не те кори
и в жива сила те обличам.
. . .
Със милост те привличам...
във святост те обличам...
На жива вечност те обричам!
(март 2000 г.)
© Агапея Полис All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех,малко време ме нямаше в сайта а колко красиви неща си публикувала
Браво ми мила много ми хареса толкова е красиво силно и някак нежно дори почусвах го поздрави! -
Прекрасно!
-
Защо най-силни са среднощните стихове!? Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
