Жива си, любов!
Скъпи спомени ме връщат
отново в младостта,
когато във далечен ден
аз срещнах любовта.
Той още в миг ме покори:
усмивка, поглед, две трапчинки -
и аз потънах в тях!
Искра от мълния прехвръкна,
почувствах близост между нас.
Трепети, три кратки срещи,
три дни - и идваше раздяла.
Сплетени ръце и погледи горещи,
избегната от мен целувка -
(боях се, че ще страдам после!)
Ако мога да забравя,
че се влюбих в тези дни
и открих какво е щастие
и мъка от раздяла,
няма вече да боли!
Ако вече не сънувам
топъл поглед в две очи
и усмивка с две трапчинки,
няма вече да боли!
Но още жива си, любов!
Косите мои побеляха,
Лицето бръчки украсиха,
а сърцето този спомен пази
за неосъществената любов.
Затова вечно ще боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Т Всички права запазени
