5.07.2024 г., 9:09

Живата рана

720 0 1

                                Живата рана

 

 

Раната е жива в моята душа,

не заздравява остава си така.

Тя е от хората, тя боли всякога,

от близки хора, хора от рода!

 

Живата рана е и от любовта!

Когато срещнах една любима жена,

тя остави в мен спомен за любов и тъга,

любима болка но болка отминала.

 

Живата рана са и моите мили деца,

те са до мен но само за жалост в съня.

Боли но такъв е животът за жалост уви,

те са моите синове, те са моите мечти!

 

Живата рана е съдбата на моята страна,

за България, най-красивата е тя на света!

Тя е от Бога ни дадена, той е нашият светия,

покланям се и му благодаря, Той е нашия месия!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...