Живата рана
Раната е жива в моята душа,
не заздравява остава си така.
Тя е от хората, тя боли всякога,
от близки хора, хора от рода!
Живата рана е и от любовта!
Когато срещнах една любима жена,
тя остави в мен спомен за любов и тъга,
любима болка но болка отминала.
Живата рана са и моите мили деца,
те са до мен но само за жалост в съня.
Боли но такъв е животът за жалост уви,
те са моите синове, те са моите мечти!
Живата рана е съдбата на моята страна,
за България, най-красивата е тя на света!
Тя е от Бога ни дадена, той е нашият светия,
покланям се и му благодаря, Той е нашия месия!
© Валентин Миленов Всички права запазени