5.07.2024 г., 9:09

Живата рана

716 0 1

                                Живата рана

 

 

Раната е жива в моята душа,

не заздравява остава си така.

Тя е от хората, тя боли всякога,

от близки хора, хора от рода!

 

Живата рана е и от любовта!

Когато срещнах една любима жена,

тя остави в мен спомен за любов и тъга,

любима болка но болка отминала.

 

Живата рана са и моите мили деца,

те са до мен но само за жалост в съня.

Боли но такъв е животът за жалост уви,

те са моите синове, те са моите мечти!

 

Живата рана е съдбата на моята страна,

за България, най-красивата е тя на света!

Тя е от Бога ни дадена, той е нашият светия,

покланям се и му благодаря, Той е нашия месия!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...