Живеем
ЖИВЕМ
Бяхме малки, играехме на мама и тате,
а после от игрите родиха се деца.
Момиченцата мечтаеха за палати,
на момчетата им стигаше тиган с яйца.
Девойките станаха приказни принцеси.
Потърсиха ги от далечни светове.
И взеха роли на домашни метреси.
И носят роби с избледнели цветове.
Сега сме мъже, едва изкарваме за хляба.
А вечер прегръщаме скучни жени.
Мечтаем все за неделята сляпа.
Остават спомени от минали дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени