ЖИВЕМ
Бяхме малки, играехме на мама и тате,
а после от игрите родиха се деца.
Момиченцата мечтаеха за палати,
на момчетата им стигаше тиган с яйца.
Девойките станаха приказни принцеси.
Потърсиха ги от далечни светове.
И взеха роли на домашни метреси.
И носят роби с избледнели цветове.
Сега сме мъже, едва изкарваме за хляба.
А вечер прегръщаме скучни жени.
Мечтаем все за неделята сляпа.
Остават спомени от минали дни.
© Мимо Николов All rights reserved.
Поздрав!