ЖИВЕМ
Бяхме малки, играехме на мама и тате,
а после от игрите родиха се деца.
Момиченцата мечтаеха за палати,
на момчетата им стигаше тиган с яйца.
Девойките станаха приказни принцеси.
Потърсиха ги от далечни светове.
И взеха роли на домашни метреси.
И носят роби с избледнели цветове.
Сега сме мъже, едва изкарваме за хляба.
А вечер прегръщаме скучни жени.
Мечтаем все за неделята сляпа.
Остават спомени от минали дни.
© Мимо Николов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
