23.04.2015 г., 22:29

Живеем между две корици

1.4K 0 12

Живеем между две корици

 

Живеем между две корици...

И всеки ден е следващ лист,

на който можем да напишем –

живота – своя пътепис.

 

В поезия или във проза –

подреждаме ний всеки ден.

А вечер – мъчи ни въпроса:

Дали не писахме рефрен?

 

Живеем между две корици...

Родени от любов... до смърт.

Не вярвайте на синоптици

и гидове... по своя път!

 

Творци ли сме? Или творби –

подписана от Бог забрава?

И като смъртни – не дължим...

и лев за авторското право.

 

Безсмъртието е в душата!

И немислимо е сега

да си отидем от Земята...

срещу коричната цена.

 

Живеем между две корици...

Докато пишем следващ лист –

създаваме си тез' критици,

които пишат... Послепис.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна гледна точка!
  • Творци ли сме? Или творби –
    подписана от Бог забрава?
    И като смъртни – не дължим...
    и лев за авторското право.

    !!!
  • Искрени поздравления!!!Продължавай да пълниш библиотеката и Живота
    с многотомници.Можеш го, а който го може- го може.И с някоя карика-
    тура- все пак...Wali/Виолета Томова/
  • "Безсмъртието е в душата!
    И немислимо е сега
    да си отидем от Земята...
    срещу коричната цена."
    .................................
    Уникален стих! Поздрави и от мен!
  • Уникален си!
    Адмирации!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...