23.04.2015 г., 22:29

Живеем между две корици

1.4K 0 12

Живеем между две корици

 

Живеем между две корици...

И всеки ден е следващ лист,

на който можем да напишем –

живота – своя пътепис.

 

В поезия или във проза –

подреждаме ний всеки ден.

А вечер – мъчи ни въпроса:

Дали не писахме рефрен?

 

Живеем между две корици...

Родени от любов... до смърт.

Не вярвайте на синоптици

и гидове... по своя път!

 

Творци ли сме? Или творби –

подписана от Бог забрава?

И като смъртни – не дължим...

и лев за авторското право.

 

Безсмъртието е в душата!

И немислимо е сега

да си отидем от Земята...

срещу коричната цена.

 

Живеем между две корици...

Докато пишем следващ лист –

създаваме си тез' критици,

които пишат... Послепис.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна гледна точка!
  • Творци ли сме? Или творби –
    подписана от Бог забрава?
    И като смъртни – не дължим...
    и лев за авторското право.

    !!!
  • Искрени поздравления!!!Продължавай да пълниш библиотеката и Живота
    с многотомници.Можеш го, а който го може- го може.И с някоя карика-
    тура- все пак...Wali/Виолета Томова/
  • "Безсмъртието е в душата!
    И немислимо е сега
    да си отидем от Земята...
    срещу коричната цена."
    .................................
    Уникален стих! Поздрави и от мен!
  • Уникален си!
    Адмирации!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...