15.07.2012 г., 13:03

Живеещо ми е

849 0 6

Натъжено-пусто ми е,

плаче ми се, а се смея.

Иронично-тихо ми е,

давя се, но пък живея!

 

Скандално-самотно ми е,

стихвам, но не спирам да говоря.

Диво-романтично ми е,

търся - не намирам пак покоя!

 

Безумно-кратко ми е,

спирам - не  желая да приключа.

Изпепеляващо-горещо ми е,

пътувам - как сърцето да заключа?!

 

Иронично-пусто ми е,

давя се, но пък се смея.

Натъжено-тихо ми е,

плаче ми се, но живея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белисима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пътят съм Цялостта неизменно минава през дуалността. Нали се научаваме на "баланс" едва когато сме били и в двете крайности!? Благодаря Ви много, Поете!
  • Живеещо ми е!
    Въпреки всичко, все пак живееш!
    Дерзай!
  • Благодаря, Кати!
  • Интересна игра с думи
    Браво!
  • Благодаря, Силвия!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...