Натъжено-пусто ми е,
плаче ми се, а се смея.
Иронично-тихо ми е,
давя се, но пък живея!
Скандално-самотно ми е,
стихвам, но не спирам да говоря.
Диво-романтично ми е,
търся - не намирам пак покоя!
Безумно-кратко ми е,
спирам - не желая да приключа.
Изпепеляващо-горещо ми е,
пътувам - как сърцето да заключа?!
Иронично-пусто ми е,
давя се, но пък се смея.
Натъжено-тихо ми е,
плаче ми се, но живея!
© Белисима All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
