29.01.2021 г., 8:07

Живея

371 1 4

Имам стая метър  на два

и легло с пробита пружина.

Хлебец сух и постна храна,

куче вярно - стара дружина.

 

От април до ноември живея,

няма печки, кюмюри, дърва.

Под небето вървя и се рея,

сътворявам безумна мечта.

 

От аванс до заплата живея,

не пледирам за лукс и златá.

За любов и за вярност копнея,

за вълшебна и пъстра дъга.

 

Имам стая метър  на два,

но мечтите ми всички събира.

Тя е моят палат от цветя,

в него само надеждата спира.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....