Имам стая метър на два
и легло с пробита пружина.
Хлебец сух и постна храна,
куче вярно - стара дружина.
От април до ноември живея,
няма печки, кюмюри, дърва.
Под небето вървя и се рея,
сътворявам безумна мечта.
От аванс до заплата живея,
не пледирам за лукс и златá.
За любов и за вярност копнея,
за вълшебна и пъстра дъга.
Имам стая метър на два,
но мечтите ми всички събира.
Тя е моят палат от цветя,
в него само надеждата спира.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
