29.07.2023 г., 13:06

Живея из красивите неща

358 3 4

ЖИВЕЯ ИЗ КРАСИВИТЕ НЕЩА

 

... да дишам из красивите неща, с които ми остана да живея –
със спомена за моя стар баща, със детството, политнало от кея,
с видения, от книгите дошли, и хлътнали в безмълвните Вселени,
с Жените, тихо вейнали поли, и тръгнали си – тъй далеч от мене,
със маминия дъхав хляб на пещ, с писалището в святата ми ниша,

 

върху което нощем паля свещ – и дългите си стихове ви пиша,
с гълчавите на светлите деца, събрани вечер на орляче в двора,
сред седем милиарда слънчица се надам и Отвъд! – да бъдем хора,
годините си спрях да ги чета – да сменям календари, ми омръзна! –
живея из красивите неща – и дишам с обич всяка глътка въздух.

 

13 април 2019 г.
гр. Варна, 8, 00 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...