Живея с радостта на другите
Животът ми е люлка
в чужди клони
и имах своя мир дори
през октоподни залези,
прегърнали сърцето и ума ми,
гравирали лицето
и във духа ми свили
гнездо на стършели.
Пак бях бълбукаща
като гласа на чучурна чешма,
която на пътници случайни
утолява жаждата...
Защото давах, много давах
без мисълта
защо и за кого го правя.
Умът когато преценява,
сърцето е заключено
да дава...
Преситени крадци на вяра
угощавах,
дарих парите си
до сетното петаче
на някакъв мошеник,
залъгващ със измама
кривогледото си щастие.
Неподозиращ за
библейската ми радост,
че съм направила
каквото трябва.
И днес споделям
жалките си левчета
с един старик
на възрастта на планината.
И съм доволна,
че за духа му давам лек
и вяра в милосърдието на Бог...
... Аз съм един щастлив човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
