Живи въглени
Живи въглени
Пепел с ръцете се не рови!
Въглените живи са в нея!
С ревност душата си недей трови,
учудено не питай защо беснея!
От всеки въглен ярък
огън ще запаля жарък!
Спомените на мойта младост
ще разгръщам нощем с радост!
Подаръците на съдбата взехме!
Да се обичаме до днес не спрехме!
Време е младите да са щастливи,
ние да се молим, да са здрави-живи!
На бряг самотен ме остави.
Самотата да ми е другар.
Не ме съди за наивността ми,
прости, като великодушен дар!
В зрелостта ни обич ще открием.
Не трябва към луната пак да вием!
Край огнището уютно да се съберем,
със спомените някак ще се разберем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
