6.06.2009 г., 16:11

Живи въглени

901 0 8

Живи  въглени

 

 

Пепел с ръцете  се не   рови!

Въглените живи  са   в нея!

С ревност  душата  си  недей трови,

учудено не   питай защо беснея!

 

От  всеки  въглен ярък  

огън ще запаля жарък!

Спомените  на мойта  младост

ще разгръщам  нощем  с  радост!

 

Подаръците на съдбата взехме!

Да  се  обичаме  до днес не  спрехме!

Време  е   младите  да  са  щастливи,

ние да се  молим, да са здрави-живи!

 

На бряг самотен  ме остави.   

Самотата да  ми   е  другар.  

Не  ме  съди   за  наивността   ми,     

 прости, като великодушен  дар!

 

В  зрелостта ни  обич   ще  открием.

Не  трябва   към  луната   пак  да  вием!

Край  огнището   уютно  да   се   съберем,

със   спомените някак   ще   се  разберем!

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...