Jun 6, 2009, 4:11 PM

Живи въглени

  Poetry » Love
900 0 8

Живи  въглени

 

 

Пепел с ръцете  се не   рови!

Въглените живи  са   в нея!

С ревност  душата  си  недей трови,

учудено не   питай защо беснея!

 

От  всеки  въглен ярък  

огън ще запаля жарък!

Спомените  на мойта  младост

ще разгръщам  нощем  с  радост!

 

Подаръците на съдбата взехме!

Да  се  обичаме  до днес не  спрехме!

Време  е   младите  да  са  щастливи,

ние да се  молим, да са здрави-живи!

 

На бряг самотен  ме остави.   

Самотата да  ми   е  другар.  

Не  ме  съди   за  наивността   ми,     

 прости, като великодушен  дар!

 

В  зрелостта ни  обич   ще  открием.

Не  трябва   към  луната   пак  да  вием!

Край  огнището   уютно  да   се   съберем,

със   спомените някак   ще   се  разберем!

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...