Живи въглени
Живи въглени
Пепел с ръцете се не рови!
Въглените живи са в нея!
С ревност душата си недей трови,
учудено не питай защо беснея!
От всеки въглен ярък
огън ще запаля жарък!
Спомените на мойта младост
ще разгръщам нощем с радост!
Подаръците на съдбата взехме!
Да се обичаме до днес не спрехме!
Време е младите да са щастливи,
ние да се молим, да са здрави-живи!
На бряг самотен ме остави.
Самотата да ми е другар.
Не ме съди за наивността ми,
прости, като великодушен дар!
В зрелостта ни обич ще открием.
Не трябва към луната пак да вием!
Край огнището уютно да се съберем,
със спомените някак ще се разберем!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
