1.10.2012 г., 11:09

Живот

519 0 2

 

 

         ЖИВОТ

 

 

Годините прелистват календара

непрестанно, безвъзвратно,

животът е безкрайна надпревара

и няма връщане обратно.

 

По пътя младоста остава

неусетно, с мъничко печал,

сняг в косите завалява,

откроява кичур бял.

 

Душата бавно помъдрява,

изпитала и радост, и тъга,

с любов да дава и да получава

обич, дори понякога сълза.

 

Някъде във минало далечно 

спомен къта паметта,

необратим, красив и вечен,

животът всъщност е това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...