1 oct 2012, 11:09

Живот

  Poesía » Otra
522 0 2

 

 

         ЖИВОТ

 

 

Годините прелистват календара

непрестанно, безвъзвратно,

животът е безкрайна надпревара

и няма връщане обратно.

 

По пътя младоста остава

неусетно, с мъничко печал,

сняг в косите завалява,

откроява кичур бял.

 

Душата бавно помъдрява,

изпитала и радост, и тъга,

с любов да дава и да получава

обич, дори понякога сълза.

 

Някъде във минало далечно 

спомен къта паметта,

необратим, красив и вечен,

животът всъщност е това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...