1 окт. 2012 г., 11:09

Живот

521 0 2

 

 

         ЖИВОТ

 

 

Годините прелистват календара

непрестанно, безвъзвратно,

животът е безкрайна надпревара

и няма връщане обратно.

 

По пътя младоста остава

неусетно, с мъничко печал,

сняг в косите завалява,

откроява кичур бял.

 

Душата бавно помъдрява,

изпитала и радост, и тъга,

с любов да дава и да получава

обич, дори понякога сълза.

 

Някъде във минало далечно 

спомен къта паметта,

необратим, красив и вечен,

животът всъщност е това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...