ЖИВОТ
Годините прелистват календара
непрестанно, безвъзвратно,
животът е безкрайна надпревара
и няма връщане обратно.
По пътя младоста остава
неусетно, с мъничко печал,
сняг в косите завалява,
откроява кичур бял.
Душата бавно помъдрява,
изпитала и радост, и тъга,
с любов да дава и да получава
обич, дори понякога сълза.
Някъде във минало далечно
спомен къта паметта,
необратим, красив и вечен,
животът всъщност е това.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
Много хубав стих!