ЖИВОТ
Годините прелистват календара
непрестанно, безвъзвратно,
животът е безкрайна надпревара
и няма връщане обратно.
По пътя младоста остава
неусетно, с мъничко печал,
сняг в косите завалява,
откроява кичур бял.
Душата бавно помъдрява,
изпитала и радост, и тъга,
с любов да дава и да получава
обич, дори понякога сълза.
Някъде във минало далечно
спомен къта паметта,
необратим, красив и вечен,
животът всъщност е това.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
