6.11.2014 г., 23:35 ч.

Живот 

  Поезия » Друга
455 0 0

Живот,

по сивите ти улици,

в зимни ветрове,

аз скитам.

Ти сипеш сол в раните ми,

в незаздравялата ми плът

забиваш ноктите си.

Сърцето  ми с кинжал разкъсваш

и безразличен ти се смееш.

Не знаеш как болят раните ми,

как горчи тъгата ми,

как бавно аз умирам.

През сивия ноември

опитваш се да ме убиеш

или аз се опитвам да убия теб.

Плача, но за милост няма да те моля

с обелки гнили и боклук е пълна

протегнатата ти ръка.

В душата ми пеят черни гарвани,

черни врани кълват сърцето ми.

Всеки разтворил се цвят

стъпка тежката ти обувка.

В дома ми, превърнат в гроб

сред болката и тишината

аз всеки миг пия пълната ти

с отрова чаша…

Живот,

аз не те обичам.

© Нимфаеа Алба Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??