Пак от болка съм ранен,

давещ се сам в собствен мрак,

вътре в мене нещо пари,

в душата ми - милиони твари.

Два живота вътре в мен,

различен идва всеки ден.

Еуфория и гадост,

вечни мъки - момент на радост.

Животa вече не желая,

усещам, бавно идва краят,

малката надежда у мен за нов живот,

кратък миг - опит за любов.

Много хора в ден един,

днеска - просяк, утре - господин.

Мрак и малко светлина -

това е моята съдба.

Сам съм тук, дойдох самичък,

горд и сам, към други безразличен.

Други мен направиха такъв,

другите след мен ще плащат с кръв.

Днес няма никой да ме види...

Край! Край на всичките обиди!

Много хора, един кат' друг,

един от друг по-голям боклук...