Пак от болка съм ранен,
давещ се сам в собствен мрак,
вътре в мене нещо пари,
в душата ми - милиони твари.
Два живота вътре в мен,
различен идва всеки ден.
Еуфория и гадост,
вечни мъки - момент на радост.
Животa вече не желая,
усещам, бавно идва краят,
малката надежда у мен за нов живот,
кратък миг - опит за любов.
Много хора в ден един,
днеска - просяк, утре - господин.
Мрак и малко светлина -
това е моята съдба.
Сам съм тук, дойдох самичък,
горд и сам, към други безразличен.
Други мен направиха такъв,
другите след мен ще плащат с кръв.
Днес няма никой да ме види...
Край! Край на всичките обиди!
Много хора, един кат' друг,
един от друг по-голям боклук...
© Атанас Къшев Все права защищены