12 авг. 2009 г., 15:57

Живот

1.9K 0 1

Пак от болка съм ранен,

давещ се сам в собствен мрак,

вътре в мене нещо пари,

в душата ми - милиони твари.

 

Два живота вътре в мен,

различен идва всеки ден.

Еуфория и гадост,

вечни мъки - момент на радост.

 

Животa вече не желая,

усещам, бавно идва краят,

малката надежда у мен за нов живот,

кратък миг - опит за любов.

 

Много хора в ден един,

днеска - просяк, утре - господин.

Мрак и малко светлина -

това е моята съдба.

 

Сам съм тук, дойдох самичък,

горд и сам, към други безразличен.

Други мен направиха такъв,

другите след мен ще плащат с кръв.

 

Днес няма никой да ме види...

Край! Край на всичките обиди!

Много хора, един кат' друг,

един от друг по-голям боклук...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Къшев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...