Aug 12, 2009, 3:57 PM

Живот 

  Poetry » Odys and poems
1621 0 1

Пак от болка съм ранен,

давещ се сам в собствен мрак,

вътре в мене нещо пари,

в душата ми - милиони твари.

 

Два живота вътре в мен,

различен идва всеки ден.

Еуфория и гадост,

вечни мъки - момент на радост.

 

Животa вече не желая,

усещам, бавно идва краят,

малката надежда у мен за нов живот,

кратък миг - опит за любов.

 

Много хора в ден един,

днеска - просяк, утре - господин.

Мрак и малко светлина -

това е моята съдба.

 

Сам съм тук, дойдох самичък,

горд и сам, към други безразличен.

Други мен направиха такъв,

другите след мен ще плащат с кръв.

 

Днес няма никой да ме види...

Край! Край на всичките обиди!

Много хора, един кат' друг,

един от друг по-голям боклук...

© Атанас Къшев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??