13.07.2019 г., 20:17 ч.  

Живот 

  Поезия
591 7 15

Посадих с нежност в изгрева песен.

И те чаках с любов. Не поникна.

Беше другото лято... Наесен...

или някаква пролет. Ще свикна...

 

Де да можех безгрешно да зная

колко дъжд ми е нужен да мога

да измия сълзите на Рая...

и през Ада да стига до Бога.

 

Ще попитам за тебе. За него!

Незаченато слънчево семе.

А отвътре не спира. Боли го!

Примирение болно от време,

 

твърде дълго... Каквото – такова!

Гривна златна, за прът на кивота,

лакът бях... Бях човешка отрова!

Ти си в мене, а аз съм живота.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Джерина, че си почувствала стиха ми като изповед!
  • Великолепна лирическа изповед, Краси!
  • Благодаря ви, Ваня, Генек, Ангелче, че споделихте моята емоция!
  • Хареса ми.
  • Прекрасно е, Краси, макар и малко тъжно. Поздравления!!!
  • Избираме, избираме, а душата - една, същата. Ако поезията е най-краткия път до Бога, то със сигурност душата като лотос се разтваря по този път... дали животът е нейната най-велика възможност да избира... Благодаря ви, че коментирахте, момичета!
  • Краси! Животът ни предлага възможности, ние избираме. И... Ако веднъж сгрешим, другия път ще е вярно. И тогава дъждът ще е по мярка, няма да минаваш през ада, за да стигнеш до Бог!
  • Поздравления!
  • Благодаря ви... не съм го планирала... гадно главоболие... а този стих дойде внезапно и мен ме помете в известен смисъл. Да, съгласна съм, че човек трябва да живее по възможно най - възторжения и копнежен начин, да го прави от невъзможен - красив! Понякога го живее такъв, какъвто е ... Докоснахте ме с отзивите си!
  • Хубаво е, Краси!
  • Много болка и страдание,съчетани с лирична изящност...
  • Споделям мнението на Мариана! Браво, Ина! Поздравявам те и го взимам в Любими!
  • Дисекция на чувствата.Образно!Чудесен стих!
  • Поздравления!
  • Докосващо!Хареса ми!
Предложения
: ??:??