Живот
Посадих с нежност в изгрева песен.
И те чаках с любов. Не поникна.
Беше другото лято... Наесен...
или някаква пролет. Ще свикна...
Де да можех безгрешно да зная
колко дъжд ми е нужен да мога
да измия сълзите на Рая...
и през Ада да стига до Бога.
Ще попитам за тебе. За него!
Незаченато слънчево семе.
А отвътре не спира. Боли го!
Примирение болно от време,
твърде дълго... Каквото – такова!
Гривна златна, за прът на кивота,
лакът бях... Бях човешка отрова!
Ти си в мене, а аз съм живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
