Jul 13, 2019, 8:17 PM  

Живот

  Poetry
779 7 15

Посадих с нежност в изгрева песен.

И те чаках с любов. Не поникна.

Беше другото лято... Наесен...

или някаква пролет. Ще свикна...

 

Де да можех безгрешно да зная

колко дъжд ми е нужен да мога

да измия сълзите на Рая...

и през Ада да стига до Бога.

 

Ще попитам за тебе. За него!

Незаченато слънчево семе.

А отвътре не спира. Боли го!

Примирение болно от време,

 

твърде дълго... Каквото – такова!

Гривна златна, за прът на кивота,

лакът бях... Бях човешка отрова!

Ти си в мене, а аз съм живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...