11.03.2020 г., 15:18  

Животът, който пет пари не чини

2K 7 24

Продават днес живота на промоция.

Той даже пет пари сега не чини!

А снимката с въпроса си ме боцна.

Срамувам се край нея да премина.

 

Жена ли е или пък мъж без име?

Ръката - пред очите. Не поглежда.

Избраник ли си,  имаш щедро виме,

а друг - приживе на умрял изглежда.

 

И вместо да захапе вкусен залък,

денят му с вълча страст го е захапал.

Сърцето ни ( защо ли стана малко?)

кой с черна безчовечност е изцапал?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Златничка! Нека има много Поезия в живота ти, а ти продължавай да строиш и укрепваш свързващите ни мостове чрез прекрасните си преводи сред балканските народи!
    Бъди здрава и вдъхновена!🌷❤️🌺
  • "Животът, който пет пари не чини"

    Човешкият живот е свещен и неприкосновен! Той е най-големият дар от Бога!

    Честит празник, pastirkanaswetulki!
    Бъди жива и здрава!
  • Роси, Пепи, дано се научим да ценим повече живота! Благодаря ви, мили момичета!🌹
  • Няма живот, който да не чини, има хора, които не го ценят.
    Поздравления!
  • Не е лесно да се коментира нещо толкова силно и затрогващо! Поздравления, Мари!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...