11 мар. 2020 г., 15:18  

Животът, който пет пари не чини

2K 7 24

Продават днес живота на промоция.

Той даже пет пари сега не чини!

А снимката с въпроса си ме боцна.

Срамувам се край нея да премина.

 

Жена ли е или пък мъж без име?

Ръката - пред очите. Не поглежда.

Избраник ли си,  имаш щедро виме,

а друг - приживе на умрял изглежда.

 

И вместо да захапе вкусен залък,

денят му с вълча страст го е захапал.

Сърцето ни ( защо ли стана малко?)

кой с черна безчовечност е изцапал?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Златничка! Нека има много Поезия в живота ти, а ти продължавай да строиш и укрепваш свързващите ни мостове чрез прекрасните си преводи сред балканските народи!
    Бъди здрава и вдъхновена!🌷❤️🌺
  • "Животът, който пет пари не чини"

    Човешкият живот е свещен и неприкосновен! Той е най-големият дар от Бога!

    Честит празник, pastirkanaswetulki!
    Бъди жива и здрава!
  • Роси, Пепи, дано се научим да ценим повече живота! Благодаря ви, мили момичета!🌹
  • Няма живот, който да не чини, има хора, които не го ценят.
    Поздравления!
  • Не е лесно да се коментира нещо толкова силно и затрогващо! Поздравления, Мари!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...