Живот на чернова
Сама съм.
Глухо е във мене.
Кънти душата
в самота.
Думите
без смисъл дремят
отчаяни.
Ах, тази тишина!
Нъвън се чуват
само капките,
отмерващи
в перваза такт.
Метроном
отчита жалките ми
мигове -
в болезнен стон.
Празно е.
Къде е смисълът?
Животът ми театър
е... игра,
в която самодейно
търся ритъма
запълващ вакуума.
Живот на чернова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
