18.02.2015 г., 15:25

Живот на моряк

1.5K 1 2

Живот на моряк

 

Помня моряка с погледа му искрен,

с очите - разплакано море,

от слабости душата му изчистена

и мъжкото му искрено сърце.

 

Морски вятър галеше съня му

създаден от моряшката мечта,

изпъваше платната му на изток

и търсеше звездите в нощта.

 

Един моряк - замислен, не отчаян

се взираше жадно в брега,

сърцето му от смелост бе изваяно

и очакваше трепетно дома.

 

Корабът му пореше вълните,

спускаха се уморени платна,

а морякът плаваше в дълбините

с надежда да прегърне той деца.

 

Ивелина Стойова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Стойова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...