7.02.2005 г., 15:49

Живот на заем

Поезия

1.4K 0 4

Захапвам те....
мое малко, смешно, жалко съществуване
и хвърлям твоето кърваво тяло -
непоносимо, досадно...
Живот ли ?
Просто флиртуване с дните и часовете откраднати скришом,
и тайно бленувани -
едно безмислено съществуване...
Самотна
и чезнеща,
и много объркана -
лист в пясъчно сиво,
тихоромолещ мастилен поток....
Нито ме има - нито съм жива,
нито съм труп в живота ми гроб,
нито съм някой, нито съм никой
в този човешки поток
нито се обичам, нито се мразя,
нито изпитвам към някой омраза или любов....
Нито гледам напред - нито се връщам назад
нито ми липсва почивка, нито хляб
живот назаем взех
и плащам лихви - кървав дан - самота и капки кръв от моята душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

margi (Маргаритка Харизанова)

Заболя ме сърцето,толкова реалистично и силно!Браво!!!

2005-02-10T11:20:02+02:00
dara33 (Лили Спасова)

силно е ...

2005-02-08T19:59:40+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Много добре описано едно състояние почти на всички познато, в по-голяма или по-малка степен. Поздравления Катина! 6 и повече оптимизъм.

2005-02-08T02:35:34+02:00
diana (Диана)

Познато състояние...
Близко ми е написаното.

2005-02-07T21:14:11+02:00