Feb 7, 2005, 3:49 PM

Живот на заем

  Poetry
1.4K 0 4
Захапвам те....
мое малко, смешно, жалко съществуване
и хвърлям твоето кърваво тяло -
непоносимо, досадно...
Живот ли ?
Просто флиртуване с дните и часовете откраднати скришом,
и тайно бленувани -
едно безмислено съществуване...
Самотна
и чезнеща,
и много объркана -
лист в пясъчно сиво,
тихоромолещ мастилен поток....
Нито ме има - нито съм жива,
нито съм труп в живота ми гроб,
нито съм някой, нито съм никой
в този човешки поток
нито се обичам, нито се мразя,
нито изпитвам към някой омраза или любов....
Нито гледам напред - нито се връщам назад
нито ми липсва почивка, нито хляб
живот назаем взех
и плащам лихви - кървав дан - самота и капки кръв от моята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...