17.04.2024 г., 5:54

Живот назаем 9

463 0 0

Ж И В О Т   Н А З А Е М-9

 

Какво става със днешния свят,

защо е изпаднал до това долно ниво

на каменно,духовен,дивашки стандарт,

без видим за излизане хоризонт?

 

Какво душите души и потиска,

та толкова лесно се поддават на натиск,

нима,това което по-вечето от всички ни искат,

се оказва непостижимо на практика?

 

Революциите,през които сме минали,

за надстройката са натрупали материал,

но резултатът е войните и духовното сриване,

а светът все така не не е помъдрял.

 

Ако нещо много силно се иска,

то няма начин да не настъпи,

но засега тъмните сили разплискват

Енергията нужна за общото бъдеще.

 

Планетата на косъм все още търпи

от нас нанесените й рани,

но гневът й вече клокочи,ври и кипи,

и за разплата скоро часът ще настане.

 

Нашата сговорна и умна завера

отдавна предлага път за спасение,

но явно той не пасва на алчната далавера,

тласкаща света към самоунищожение.

 

Жалко,че това,което днес пиша,

утре няма да има,кой да чете,

информацията в Царичина спусната Свише,

работи само в рамките на мъдър тандем.

 

15.04.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...