Живот насън и сън наяве
Паякът – ловец самотен,
на тъмните ъгли стопанин,
е втренчил в мен око фасетно.
Оловен воин в син мундир
на танц червена роза кани,
а тя кикоти се кокетно.
Паякът авторитетно викна:
‘Оркестър, свири валс отново!‘
Оранжев дрон отнякъде изникна
и злобно забръмча над нас.
'Каква досада! Не, не съм готова!‘
Розата потропна нервно с крак
ядосано си тръгна да излиза,
потъна плавно в синкав полумрак.
За миг я зърнах във анфас
приличаше на Мона Лиза...
Оловният войник унил премигна
но тръгна си с осанка горда
и накривена настрани капела.
В далечината май вулкан изригна...
и странно - замириса на канела... ...
Събудих се от грохот
на преминаващ влак.
Огледах се... Около мене – пълен мрак
и тих китарен звън.
Мелодията е позната.
Май и това е сън?
Или внезапно се е включил
старият грамофон
в килера до вратата?
До прозореца отидох и надникнах.
Навън видях разкош.
Небето - пурпурно-розово,
с нюанси на сиво...
И това посред нощ...
'Странно... Но много красиво.‘.
Какво става тук?
Виртуална реалност,
космически шум,
или просто фантазии
на един болен ум? ...
Будилникът звънна.
Излетях от леглото
и се сресах завчас.
От огледалото гледа
моето строго
напрегнато 'аз‘.
Потеглих стремглаво
в проливния дъжд.
И така изведнъж
чух светът да нахлува
с трясък в колата.
Раздруса ме здраво...
Новини до полуда,
по течение плувай,
реалност до болка,
живот по принуда -
една скучна новела...
И тогава усетих
съвсем ненадейно
миризма на канела...
Погледнах нагоре
инстинктивно-спонтанно.
Дъждът беше спрял.
А небето ме гледаше
дяволито-игриво.
Обагрено странно
в пурпурно-розово
с нюанси на сиво...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Данчев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Хареса ми!