Парите - най-сладката упойка,
която омагьосва и най-разумните глави,
а оттук насетне ясно:
ден след ден умираме сами.
Упоени, лутаме се без посока -
дребни, бледни като мъртъвци.
Няма болка в душата,
заради упойката, която ни държи.
Няма радост и любов в сърцата,
изгубени сме във безбройните лъжи.
Потъваме във мрака бавно, неусетно.
И продължават да ни упояват. ...