Живот под упойка
Парите - най-сладката упойка,
която омагьосва и най-разумните глави,
а оттук насетне ясно:
ден след ден умираме сами.
Упоени, лутаме се без посока -
дребни, бледни като мъртъвци.
Няма болка в душата,
заради упойката, която ни държи.
Няма радост и любов в сърцата,
изгубени сме във безбройните лъжи.
Потъваме във мрака бавно, неусетно.
И продължават да ни упояват.
Докога?
С пари и власт ни заслепяват.
Живот ли е това?
Превърнали сме се в пионки,
упойката изпила ни е мисълта
и някой друг ни управлява,
заблуждава ни - това е реалността.
И всяка болка потушаваме с банкнота,
уж, за да излекуваме ранената душа.
Ала всъщност все повече потъваме
в свят на маски и духовна нищета.
Живот под упойка,
с неясно съзнание и замъглена глава.
Живот без болка,
лишен от радост и от красота.
Живот под упойка, доброволно избран.
Живот без болка, от всички ни така желан.
Но може ли без болка да цениме радостта?
Може ли с упойка да се насладиме на света?
© Виктория All rights reserved.
