чакай_и_се_надявай (Виктория)
1 0
Mar 7, 2008, 9:34 PM

Живот под упойка 

  Poetry » Phylosophy
609 0 9
 

Парите - най-сладката упойка,

която омагьосва и най-разумните глави,

а оттук насетне ясно:

ден след ден умираме сами.

 

Упоени, лутаме се без посока -

дребни, бледни като мъртъвци.

Няма болка в душата,

заради упойката, която ни държи.

Няма радост и любов в сърцата,

изгубени сме във безбройните лъжи.

 

Потъваме във мрака бавно, неусетно.

И продължават да ни упояват.

Докога?

С пари и власт ни заслепяват.

Живот ли е това?

 

Превърнали сме се в пионки,

упойката изпила ни е мисълта

и някой друг ни управлява,

заблуждава ни - това е реалността.

 

И всяка болка потушаваме с банкнота,

уж, за да излекуваме ранената душа.

Ала всъщност все повече потъваме

в свят на маски и духовна нищета.

 

Живот под упойка,

с неясно съзнание и замъглена глава.

Живот без болка,

лишен от радост и от красота.

 

Живот под упойка, доброволно избран.

Живот без болка, от всички ни така желан.

Но може ли без болка да цениме радостта?

Може ли с упойка да се насладиме на света?

© Виктория All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??