16.04.2015 г., 17:52

Живот Погрешка

1K 0 0

Нима живота за теб е една смешка,
нима за теб всеки е поредната пешка.
Обичаш кръвта си, мразиш плътта си.
Целуваш небето, плюеш по земята.
Кълнеш ни на сляпо, спиш ни в леглата.
Търсиш правда, изгаряш ни на клада.
Очакваш прошка, а ни режеш гърлата.
Изричаш име Господно гласно,
но изглежда на тебе не ти е ясно.
Нека ти го заявя гласно,
преди да е станало опасно.
Живота ти погрешка беше,
съдбата сам ковеше.
Изглежда ти сега си за смешка,
превърна се в поредната пешка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...