19.04.2011 г., 21:12 ч.

Живот с надежда 

  Поезия » Бели стихове
684 0 4

Когато животът е минал в мечти,

надеждата вървяла е близо до мен,

дните забързани отлитаха леко,

знаейки, вечерта ще бъда със теб.

 

Призeми се вече на земята!

Бе заповед, издадена от теб.

Но кацането в реалността на живота

е прохождане мъчително бавно.

 

Какво ли ме очаква след крачка

в джунглата на диви зверове?

Стъпила малко встрани,

падаш в пропаст бездънна.

 

Но вярваш, че ще се оправиш,

че слънцето отново ще грей.

Надеждата дано си остане

и любовта отново е с мене.

© Аз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??