Apr 19, 2011, 9:12 PM

Живот с надежда 

  Poetry » White poetry
685 0 4

Когато животът е минал в мечти,

надеждата вървяла е близо до мен,

дните забързани отлитаха леко,

знаейки, вечерта ще бъда със теб.

 

Призeми се вече на земята!

Бе заповед, издадена от теб.

Но кацането в реалността на живота

е прохождане мъчително бавно.

 

Какво ли ме очаква след крачка

в джунглата на диви зверове?

Стъпила малко встрани,

падаш в пропаст бездънна.

 

Но вярваш, че ще се оправиш,

че слънцето отново ще грей.

Надеждата дано си остане

и любовта отново е с мене.

© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??