Писател…
Как сладко звучѝ!
Дали е мечтател?
Или е гадател?
Човек на звезди…
Така да ти викат е цяла награда.
Пиянските свади в куплет да редиш.
Когато очите сълзите ги тровят.
Когато говориш с нелепи лица.
Дали да се бориш за святата участ?
Или да заровиш копнежи в калта̀?
Светът е двустранен.
От малък те учат
да гониш целта си, дори да болѝ.
Кървав отблясък в сребърна ра̀на…
Плясък и крясък.
Вра̀на се сбѝ…
Да си театър. И представление.
Да си магия. И оживление.
Да си усмивка. И възмущение.
Да си забрана. И позволение.
Твои творения нека да дишат.
Ние, поетите, вечно ще пишем…
© Димитър Драганов Всички права запазени