Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
14.10.2006 г., 23:26 ч.

Живот в самота. 

  Поезия
734 0 11

„Аз тръгвам …” - каза и излезе

преди да тръгнеш ме прегърна,

а през вратата самотата влезе

живота мой отново тя обърна.

 

Пламтеше в стаята камината

но вледенението ме обгърна .

Ти тръгна и пристигна зимата

познат болезнен спомен върна.

 

Така винаги  години тръгваше

по пътя свой, тъжен и самотен.

Защо сърцето мое не обръгваше

и биеше в ритъм тъжно-сиротен.

 

Тръгваше и после се завръщаше

живота наш в раздели премина,

а когато морето се намръщеше

страхувах се.И страха не отмина.

 

В тъга живее жената на моряка

и самотата никога не преболява.

Обречена е да изпраща и да чака

да се моли и винаги да се надява.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??