Живот в самота.
„Аз тръгвам …” - каза и излезе
преди да тръгнеш ме прегърна,
а през вратата самотата влезе
живота мой отново тя обърна.
Пламтеше в стаята камината
но вледенението ме обгърна .
Ти тръгна и пристигна зимата
познат болезнен спомен върна.
Така винаги години тръгваше
по пътя свой, тъжен и самотен.
Защо сърцето мое не обръгваше
и биеше в ритъм тъжно-сиротен.
Тръгваше и после се завръщаше
живота наш в раздели премина,
а когато морето се намръщеше
страхувах се.И страха не отмина.
В тъга живее жената на моряка
и самотата никога не преболява.
Обречена е да изпраща и да чака
да се моли и винаги да се надява.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
