Аз не бих те живяла на сила, Животе.
Ако ме нямаше тук и сега.
И не бих те сменила за други животи-
ти си моя съдба.
Аз не бих те измислила,
даже във филм, но те сторих.
Половинка си вече, почти.
Още толкова бих те живяла, макар.
Но не зная защо бих сменила
твоите стари одежди със
нови такива,та дано се завърна,
та дори след смъртта.Че душа не умира!
А със нея се ражда живот.
И не бих те изпяла във песен,
нямам глас, изплаках го вече.
А и няма такава, с която да те пленя.
Аз не бих те чертала - в гладки пътеки,
че дотук все по стръмни такива вървях.
И току, все попадах на локви от кал.
А не бях те мечтала такъв!
© Нели Всички права запазени
Хубав стих!