Sep 1, 2008, 7:33 AM

Живота ми

  Poetry
774 0 11

Аз не бих те живяла на сила, Животе.
Ако ме нямаше тук и сега.
И не бих те сменила за други животи-
ти си моя съдба.

 

Аз не бих те измислила,
даже във филм, но те сторих.
Половинка си вече, почти.
Още толкова бих те живяла, макар.

 

Но не зная защо бих сменила
твоите стари одежди със
нови такива,та дано се завърна,
та дори след смъртта.Че душа не умира!

 

А със нея се ражда живот.
И не бих те изпяла във песен,
нямам глас, изплаках го вече.
А и няма такава, с която да те пленя.

 

Аз не бих те чертала - в гладки пътеки,
че дотук все по стръмни такива вървях.
И току, все попадах на локви от кал.
А не бях те мечтала такъв!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...