ВЪВЕДЕНИЕ    ++

 

1/С  какво се питам,  да започна.!?

Щe се опитам с моя край,                                                                                                    

със свои думи, кратко срочно

със Селото и  с Първомай.

От там от гдето е родата,

човек  си вързва двата ката,

дори и там да не стои,

за  този край ще го боли.

И в спомените на  детето

ще носи своя детски страх

и както по-късно разбрах...

и пъпната връв и сърцето!

О, този свят ти става- мил,

защото там си се родил

 

Спомените на  детето

ще носи своя детски страх

и както по-късно разбрах...

и пъпната връв и сърцето!

О, този свят ти става мил,

защото там си се родил!

 

2/Където първом си научил

езика с майчински слова

и от живата си научил,

да пълниш детската глава.

Опрян на  майчината обич,

ти срещаш радост и тегоби

и все с  небесната дъга,

сравняваш всяка красота!

С нарисуваното  по небето,

и неговата синева,

пренасяш всичко по  света,

и срещнатото общо взето!

И ти  със тази светлина

си  търсиш  място във света!

 

3/Бих искал нещо да напиша,

за моя малък роден край,

от прах и кал да го обриша -

във Пловдив и във Първомай!

Гимназията щом записах,

живота градски помирисах

и четири години там,

се учих истински и с плам.

За дипломата си-висока,

ще спомена, но по-натам,

за първата любов от там

и за житейските посоки...

След тригодишния престой

и Пловдив вече смятах   свой!

 

4/За случилите се нещенца,

аз по-натам ще спомена,

все търсех четири листенца,

проблемите да  си реша!

От Пловдив аз тръгнах на Запад

и в София света зазяпах,

и казвам ви, в туй не греша,

света си взех да пререша!

И най-нечакано за мене,

аз срещнах” другата” любов!

За казуса не бях готов,

и всичко гдето се променя!

И аз след всичко ще река,

било ми писано така!

 

5/ Когато тръгнах да се уча,

Борисовград ми бе познат.

Тапия тръгнах да получа,

докато бях зелен и млад.

Бях ходил аз на панаира

и знаех где се той намира.

прочутия” хайван пазар”,

за мене бе  познайник  стар!

С баща ми бяхме пет-шест дена,

строени  в мелничния двор

с добитъка прибран в обор,

а ний в колите - по терена!

Така си чакахме реда,

да смелим жито във града.

 

6/ Защо му викахме” кушия”,

на всичко във Борисовград,

 Таз тайна още ми се крие,

и с нея не съм запознат!

Чудатости от панаира

у мене още се намират!

Там срещнах онзи велик трен,

за първи път видян от мен!

Кръстосването на мотори

в една каца на смъртта,

за пръв път видяна в света...

За нея до днес се говори!

Но в днешния ни Първомай,

не виждам  онзи детски рай!

 

7/За първи път видях  паважи,

по-инък видях и  света!

От Селото Града пó важи!

И искам да го отчета!

Тук  хората са с   други дрехи!

Цървула тук не е с успехи!

Тук харчат хората пари.

Говорят иначе дори!

Жените стават градски роби,

не се завиват със абѝ....

Без кърпи, с рязани коси!

И не се чувстват като роби.

И щом те мернат под очи,

в тях  „градското ” ще проличи!

 

8/Днес иначе града изглежда,

в постройките му туй личи!

Нещата инак се подреждат,

„Стъргалото” и днес личи,

постлано е със  цветни плочи,

и рейтинга му просто скочи !

Погледнато и от страни,

„Пи.Ара” му се промени!

--------------04.05.2019г.-----------------------------------

 

Възхода   градски  се проточи,

 със новостите в този  век...

О, да се чуди ли човек,

на светлинки и цветни  плочи

Града пред селото  върви

и няма да  се умори!

 

9/В гимназията  още учех,

във бившия Борисовтрад,

за новото име научих.

Прекръстваха и този град!

Тогава мачкахме царизма,

път правехме на комунизма,

затуй града във моя край,

стана набързо Първомай.!

 остана и днес с това име,

макар света да се смени,

но Първомай се настани

и до днес си го държиме!

И вместо с царското си име,

на  Първомай си го държиме!

 

НЕЩИЧКО ЗА СЕБЕ СИ

 

10/И аз изглежда не съм лесен,

с фанфари дойдах на света,

запях прегракнал своя песен

и почнах да се инатя!

И трябва искрено да кажа

и, че до днес стоя на стража,

пред всички да се утвърдя,

да найда място във света.

Аз тръгнах сам от мойто село.

Във чужди пътища вървях.

И трупах своя грях след грях,

докато  почна свойто дело!

Къде със мъдрост, къде с труд,

вървях и на босо и обут!

 

11/Бях примерен и непорочен,

понесъл селското тегло.

Стараех се да бъда точен

и горд от своето било.

Направих първи крачки тука

в Драгойново или в Кузлука...

Макар, че до сега разбрах,

че още съм по селски плах!

Баща ми бе във Провдив учил,

Но селянин останал пак,

отхвърлил градското с мерак,

наследството си да получи!

И той на всичко за капак,

бил вече без баща, сирак!

 

12/И той, това дете невръстно,

със нови  братя се сдобил...

от другите роден по-късно,

с роднини алчни се сдобил.

И братята му и сестрите

не си заравяли главите,

а почнали да го ядат,

и да проправят своя път!

Помагала им баба Лена,

нали са нейни  синове,

решила да ги „създаеде”.

И тя не спряла, уморена!

Разбрал баща ми и решил,

 поне да пази своя тил!

 

13/Говори се, че във родата,

голям бил златния резерв!

И в Козбунарските ни братя,

отишъл в най-голям размер.

Че баба ми  така успяла,

Съдбата им да стакне бяла,

а преродения и син,

да влачи рало до амин!

От наследство го лишила!

А  първородните богато,

възнаградила с  чуждо злато!

И  баба ми „Паята”

не била  “майката му свята”!

 

14/Когато тя дошла в Кузлука

И почнала живота  нов,

говорела не както тука,

я кръстили със прякор нов.

А този прякор е „Па-я-та”.

Тя казвала:” Па туй съм я”

И от там дошла”Паята”.

И с този прякор бе позната!

Във Коз Бунар  ѝ  бе Родата,

с големите ѝ синове,

 в Драгойново ги тя зове,

да найдат своята отплата!

О, след смъртта на дядо Слав,

за нея този път бил прав!...

.------------------------------------15 .11.-------------------

 

15/Баща ми бил дете невръстно,

щом  статуса „сирак”добил,

 от другите роден по-късно,

с роднини алчни се сдобил.

И братята му и сестрите,

не си заравяли главите

и като  като някакъв катил

по нещичко от къщи скрил.

И мойта бабичка Паята,

раздавала от наш'то злато,

на синовете най- богато...

А всичко кътано се крата!

Разбрал баща ми и решил,

да пази в къщи своя тил.

 

 

 

 

  Jwx  112016. София   + плюс други стихотворения.....

 

И както вече сте разбрали,

от онзи  трупан  златен куп,

земите само оцеляли,

а  и   изпразнения кюп!

И върналия се във село Кръстю,

останал само с празни пръсти

и тръгнал ниви да оре...

Запазил това той  поне,

И тук добре се той представил,

макар не свикнал  с такъв труд,

по къра тичал като луд

и част от себе си оставил.

Но полека  след това

изправил всичко на крака!

 

17/Баща ми ми беше идеала,

към който все съм се стремил,

не беше човек „ала-бала”,

при който никой не би спрял!

Той беше искрен и сърдечен,

на добротата си Обречен.

Потърсиш ли го със молба

той казваше:”Добре ела!”

И сам развързваше чувала,

и бе щастлив,че ще даде

от гьола да те извезе...

И все не чакаше похвала!

О,  по душа  той бе  добър,

достоен да му кажеш „сър”.

 

 

18/Стремях се да му подражавам

и да съм негов ученик.

Опитвах се и аз да давам,

щом чуя  молящия  вик...

Но все по малко изоставах.

И сметка за това си давах...

Не криех този мой стремеж

 от много малък  и  младеж.

С родителите се гордеех,

разбира се тук включвах мама

и нейната любов голяма

и всичко свързано със  нея!

Облегнат винаги на тях

щастлив от мъничък растях!

 

19/Бих искал тук да отбележа

и още няколко неща,

бях на епохата в кортежа,

не съм бил зрител от страна.

Аз три епохи съм преминал

и в тях участие съм взел.

Най-първата като дете,

живях на воля, от сърце,

 а второто бе след Девети,

когато ме лепяха с кал,

навярно вече си разбрал,

че славех  вождовете на портрети!

За третия етап ще кажа,

когато края ви покажа!

 

20/Аз в тия важни три етапа

Живота си разграничих.

Аз с любъпитство всичко зяпах,

описвах всичко във свой стих.

И принципа си който спазвах,

на никой нищо не открих

Докато един Божи ден,

не бях до край разсекретен,

от втората ми дъщеричка,

която в лаптопа видя,

че крия нещо от света.

И тя го сподели със всички!

И аз със тая лудост спрях

и като всички завървях!

 

21/Изглежда съм човек себичен,

от много малък