10.05.2020 г., 10:02 ч.

Живота ми от тук от там 

  Поезия » Оди и поеми
417 0 0

бе малка,

със деветнадесет легла,

сам  тичах като откачалка,

във нея и в моите села.

С Къкрина бях и с Павликини,

две служби към мен прикачени

и аз като началник там,

бях длъжен  отчети да дам!

За пръв път спрях във онуй ханче,

където Левски бе пленен,

а поп Кръстю набеден,

като балгарин невзрачен

И тъй и  в този ортлаклък,

ме търсеха при  сакатлък.

 

199/Изглежда бил сам късметлия,

къде  с смеласт, къде с страх

че аз това до днис не крия,

 задачите, че надживях

Разбира се и аз рискувах,

но винаги тъй правех-струвах

и свойте козове играх,

да не направя смъртен грях

и след това да се срамувам,

и никога не оглупях,

 с  с лъжи аз никого не спрях

и на светец не се преструвам!

Пред много трудности стоях,

но въпреки гова успях!

 

200/За много неща до днес писах

и завъртяхях голям въртоп,

но аз под всичко се подписах

и нося Истини до гроб!

От хиляди неща и случки

набирах черни и червени точки!

А пък други аз не скрих

и ги  описах в някой стих.

Ще продължа във мойта сага,

за  две неща да спомена,

станали в тия времена...

Дано с това не ви дотягам!

Но като стигниме до там,

за туй ще ви попитам сам.

 

201/С едното нещо се  гордея,

но с второто изпитвам срам.

Това са мойте епопеи,

но нека да вървим натам!

Най -първата бе във начало.

И в нея истински успях!

Разбира се до тук не спрях...

А втората дойде на края,

стаписън от която спрях!

В една мътилка заживях,

не знаейки какво да правя!

Но благодарност на Алиса,

тя дори   и мене слиса!

 

202/В Острец аз бях от два-три дена.

Дори не бях се настанил.

Смърта застана срещу мене,

изглежда аз не бях ѝ мил!

Треважен чукот ме събуди

и аз веднага се събудих.

Извикан бях с тревожен глас.

В родилното бях нужен аз

Казаха ми, че време   няма,

че паниката е голяма

и аз изтичах по пижама!

И заварих страшна драма!

Родилката като чешма,

стремглаво губеше кръвта !

 

203/Това бе моята закалка

и докторския първи стрес,

забавех ли се даже малко,

не бих ви занимавал днес!

И ако аз  тук бях се сринал,

 туй  за мен да бе причина,

с докторлука да съм спрял

и в друг път да съм завървял!

Но в таз решителпа минута,

която свърши изведнъж,

от дечко ме превърна в мъж-

в професията ме набута!

Това бе моя кобен час,

във който „доктор” сгатах аз!

 

204/Вратата тичайки отворих,

жена умираща видях,

с кръвта изтичаща се сборих

и слава Богу, че успях!

Запретнах дългите ръкави

и без минутка да се бавя

си пъхнах дългата ръка...

Вземах плацентата с ръка

и със кървенета се справих!

И струйката червена спря,

на мен ми просто провървя!

От стрес на стала се оставих!

И от тогава аз разбрах,

че смелостта е друг вид страх!

 

205След туй живота ми протече,

като при шурм на върхове.

При мен дойде жена ми вече,

живота стана с цветове!

Събирах опитност и смелост

жвеех добре в това село,

лекувах болни всеки ден.

Повярваха, че мога,  в мен!

Тук турците не бяха малко.

Редовно ходех и при тях.

Приятел с много хора станах

и истински напред вървах!

Човешки с всички си държах

и до края ди ни дпрях!

 

206/И тъй във тия три години,

аз тъпчех своя коловоз.

Хвърчах по небесата сини,

решавах някакъв въпрос!

Аз в работите бях изряден

не бях човек от двора заден,

напротив бях си създал ред

и гордо крачех все /пред!

Сработвах се със персонол ек-бере!

Не съм я карал „ала-бала”!

Бях стриктен в своя селски стаж,

и туй ми даваше купаж.

 

207/Когато преди три години,

избрах да служа във Острец,

в полето сееха малини,

да  сменят „Турския Острец”

И чак когато си отидох

аз  името Малиново видях

и тогава аз  разбрах,

защо малини са садили.

Туй вече не ме развълнува,

защого вече не бях с тях

и другаде байряк въртях,

и други тезиси раздувах!

О, щом нещата ви разкажа

аз оправдан  ще бъда даже.

 

208/Една от многото причини,

да дойда с радост във Острец,

зап лащането бе причина,

да тръгна тук да  ставам спец!

Заплатата ми беше двойна

и бях като при крава дойна.

За двама  плащаха ми там,

а работата вършех сам.

Тъй беше то  почти до края,

когато пратиха един,

на Партиятията верен син,

със който имах да се кая!

И този „рабфак” със ламтеж,

стана  ми „в гащи таралеж”!

 

209/За всичко туй ще ви разкажа

и как достигнахме до там.

Мизерника ще ви покажа

и то във много едър план.

От Ловеч той ми бе изпранен,

след мене той да стане щатен

Изпратен да ме замени,

но вместо туй се провали!

Опита се да ме захапе

 и бе на крачка от усех.

Добре, че контра мерки взех

и тъй атаката се скапа!

С любэвника, с една готвачка,

опитаха се да ме смачкат!

 

210/За мен бе водещ бригадира

изглежда от мен застрашен,

аз ,че любимата му спирам

дори, че съм му конкурент!

Той кара нашатата гатвачка,

писма лъжливи за избачка,

да създеде тарапана,

че аз съм важната страна,

че тя се готви всеки ден,

да сподели леглото с мен!

О, Боже виж какна жена!?

И тъй скроетия тандим,

започва битсата със мен!

 

211/И тъй една лъжа велика

създаде гадости за мен!

А „ доктора”поднесъл  плика

стана чудовище за мен!

Не може туй да се направи

без съвестта да те остави.

И казано със две слова

да си нормален и с глава!

Без да се гмурнеш във клоака

и да не станеш Сатана

и да не лапаш туй що акаш!

За мен „колегата ми мил

 с това се бе обезличил!

 

212/”Колегата” и бригадира

и тая глупава жена,

които нищо не ги спира,

да хвърлят бомба у дома!

О, аз не искам и не смея,

глупостта да проумея,

че можеш газейки в калта,

да си постигнеш тъй цел!

И някой този път щом хване,

за мене той не е човек,

а изрод от далечен свят,

и трябва да е „тениален”!

Упляших се от този свят

щом тъй неща се таманят!

 

213/Съратницте се намират

и правят „низкия” си план,

от всякъде злини събират,

да няма мърдане назад.

И с двамата не съм се карал,

нито жените им съм „барал”...

Изглежда тия същества,

са пълни с зивисти и зло!

За мен те  нямат и мотиви

да тръгнат срищу мен на нож

и то със цялата си мощ

и с такива страсти диви!

О, мисла си, че за капак,

че всеки от тях е глупак!

 

214/В капан Алиса не се хвана,

а те очакваха това!

Сърдечно тя зад мен застана

и лошото за мене спря!

Разплакана от гняв,  обида,

без време сложена в корида,

геройски всичко издържа,

за мене плътно се държа...

Окръжния началник дойде

и „кавгата” щом разбра,

с юмрук ги прасна в челюстта

пътя  им към къщи найде!

Това бе добър знак за мен

и бях удотовлитворен!

 

215/О,бях решил аз да ги съдя,

но пък жена ми пререши

и водивила не го бъде,

дома ни иначе реши!

Сред тия гадни радправии,

не исках с вятър да се бия,

да гледам света под очи

и съвестта ми да мълчи.

Понеже вече свърших стажа,

реших от тук да си вървя,

нов път да търся да вървя,

и като мъж да се докажа!

Щом газиш кал ти не си чист,

и само ще се позориш!

 

216/И аз след тази разправия,

коварствата в света разбрах.

Реших към моя край да свия

със много  дързост, с малко страх.

Аз нямаше да се оставяая...

Ще тъгна да му търся края!

И така, към моя край!

Ще търся хляб във Първомай!

Там гдето имах  още близки

и по моя труден път,

очаквах да ме подкрепят!

Очаквах там и хора низки!

Надявах се, че някой ден,

нелошо да поглиднат мен!

 

217/Аз още нещо ще ви кажа

и няма да се въздържа

и среден пръст да им покажа,

това пред всички им дължа!

Пред цяло село ги проклехме

и хляба им пред всички взехме!

А във съда да ги осадя,

аз тука трябваше да бъда!

И ако така разсъждавам

и тръгна аз по този път

ще видя времето е кът

и на съда заложник ставам!

 И накрая  тъй реших,

 от гадостите се спасих!

 

c нещата ставаха таман!

 

 

219/Бих искал тук да отбележа

и още няколко неща,

бях на епохата в кортежа,

не съм бил зрител от страна.

Аз три епохи съм преминал

и в тях участие съм взел.

Най-първото като дете,

живях на воля, от сърце,

 а второто бе след Девети,

когато ме градиха с кал,

навярно вече си разбрал,

че посех  вождовете на портрети!

За третия етап ще кажа,

че гледах нещо да намажа!

 

220/Аз в тия важни три етапа

Живота си разграншчих.

Аз с любъпитство всичко зяпах,

описвах всичко в някой стих.

И принципа си който спазвах,

на никой нищо не открих

Докато един Божи ден,

не бях до край разсекретен,

от втората ми дъщеричка,

която в лаптопа видя,

че крия нещо от света.

И тя го сподели със всички!

И аз със тая лудост спрях

и запубликувах и не спрях!

 

221/Изглежда съм човек себичен,

от много малък го разбрах.

За първо място аз все тичам,

за  по-назад, изпитвам срам!

Аз с всичко свое се гордея,

но да завиждам не умея.

Аз не разчитам на късмет,

не е туй мой приоринет!

Аз мога много до си трудя

и съм по селски упорит

и щом на нещо съм навит

и нощем мога да се будя!

Надявам се по моя път

и други хора да вървят!

 

222/Тук спра ли за да се огледам,

ще кажа  срещнах чудеса,

за първи път с очи си гледах,

Прогреса в моята страна!

За тия спомини горещи,

разказвал съм във мойте срещи.

Живота как се промени

с неща не срещани преди,

в хармана  дойдаха ронечки,

веячката пък ни смени,

да отвяваме с метли...

Кюмбетата сменихме с печки!

На радиото чухма тона,

и го възкачихме на трона!

 

223/А щом открихме грамофона,

направихме си веселби,

за много неща даде тона

и селото се промени!

Със него правехме мижии

и тука няма аз да крия,

във озвучения харман,

нещата ставаха таман!

И Стойчева и Атанаска,        

за всички станаха таман,

напук на своя личен план,

те не оставаха за часка!

И тъй със тия веселби,

друг изглед селото доби!

 

224/Туй беше в първите години,

по-късно туй се промени...

Дойдоха другите причини

и тук света се промени!

За мойте първи детски срещи,

за мойте спомени горещи,

не знм как до ги нарека

но  само ще ги спомена.

О, те закотвени във мене,

си мисля, че ще са до край,

след село и след Първомай,

ще стъкват моето горене!

Ще се опитвам ,ей така

по нещичко да спомена!

 

.НОВ ЕТАП ВЪВ ПЪРВОМАЙ

 

225/Аз нямах време да се мотам.

И тряваше да се реша,

какво да правя със Живота

и накъде да го спеша!

Бях свършил в селото си стажа

 носа  си исках да покажа

Не можех дълго да стоя,

от черното да се боя

и като в нива неорана,

аз бързо правех личен план

и бързах като изостовен.

Не знаех накъде да хвана,

да тръгна ли за моя край

и стана лекар в Първомай!

 

 

226/И сред умуване решихме,

на страха да сложим край,

и нещата пререшихме,

че там ще градим своя Рай!

Решихме двамата с Алиса,

Съдбата там да ни ориса!

И със увереност дълбока

хванахме дългата пасака.

Там на какво да се надявам,

аз грябваше да проверя,

часовника си да сверя

и във „търга” да занад давам.

Бях чул,че  очен търсят там,

и на това не вярвах сав!

 

227/Нещата тъй се завъртяха,

че бях отново в Първомай

и окончателна вървях

да си остона в моя край

Житейската переспектива,

по-малко почна да се свива,

от връщането в Първомай,

по-хубаво не виждах , май.

Аз трябваше да преговарям,

да зная точно где ще спра

и точки в плюс да небера,

или пък грешки ще повтапям!?

И радсъждавайки така,

главата ми ще е в торба!

 

228/Започвах друг един етап,

от досторската кариера.

Прекрачвах още един трап,

докато път да си намеря

Но всичко туй не беще лесно,

не ставаха така чудесно.

Макар, че всичко разреших,

водата топла не открих!

И  тъй пестъпах в Първомай

във „вътрешното на постеля

и тргнах пак да се целя,

да доизграждам своя Рай!

Семейството да уредя,

и да се стиковам със света!

 

229//От Пловдив хваниш ли шосето

и тръгнеш в пътя за Бургас,

„балкан” ти виждаш сред полето,

със „връх” и „врхче” в този час,

 и мойго детство ше но знаеш,

и по това ще го познаеш!

Край реката долу виж,

ти във Драгойнаво стоиш!

Един от наште космонавти,

след слизането си таман

каза, че там е бил вулкан,

 от кратера, че сме на лакти!

И аз със своята глава,

си мисля вече за та това!

 

240Там Тракията и Родопа

се хващат  двете  под ръка

и тръгват смело съм Европа,

 в подслон за моята рода

И аз във трийсет и четвърта,

когато лятото се свърта,

и месеца- преполовил,

аз в жегата съм се родил

и от тогава, та до днеска,

за хубост или за беда,

аз правя своята следа,

във драма или в хумореска!

Така началото си знам,

но свършека до днес не знам!

 

241/Нещта често са фатални,

щом трябва път да избереш,

дори  за някой- неморално,

за малко  трябва  да се спреш.

И пак нещата да премислиш,

най- умното да избереш

 преди да тръгнеш  бос и пеш

и да се хвърлиш във водата.

Понякога туй става леко,

а друг път ти ще се потиш,

докато да се нагласиш.

И туй е важно за човека!

Но щом най –после се решиш

надяваш се че на грешиш!

 

242/Нарекли селото Кузлука,

така във Турското било,

но щом избягали от тука,

Драгойнаво добре дошло!

И Ангел наш прочут войвода,

роден тук, раснал със народа,

и в неговия хайдутлук

е пребивавал често тук.

На хората си е помагал

и тук го помнят със добро.

Играл бил тука на хоро

и в планините ни е бягал.

И живи спомени  у нас,

съм чувал честичко и аз!

 

243/Разказвайки аз съм пристрастен,

в по-ново време и сега,

в Историите съм участник

и туй е близко до ума!

На комунистите се сърдя,

защото съм засегнат твърде,

защото просто след Девети,

всичко наше бе отнето.

Те  потриваха дори ръце,

че набедения кулак

изгонен бе от село пак

и смачкан в грубите ръце!

Но имаше и друга част,

която жалеше за нас!

 

244/ За тия близки и роднини

и свързаните с нас места,

за преживяните години,

поклона си ще поднеса!

От родното по-мило няма!

О, липсата му е голяма!

Носталгията  те поема,

и почва все да ти тежи,

за гърлото да те държи!

Затуй и аз след кратко време,

затъжих за моя край

и се завърнах в Първомай,

понечих къща да си взема.

И  във деветдесет и втора,

със нова къща се се сдобих!

 

 

245/Помагнаха ми от Съвета,

в квартира да се насктаня.

Туй с радост бе от мен прието,

над” Двата лъва” във града.

Разбрах,че просто ме почитат,

а аз очаквах да ме сритат!

Игрички да си пранят с мен..

А аз от тях бях уреден!

Квартирата ми бе широчка,

бе кухвя, стаички,антре,

но всичси  ни са е добре.

На всичко тона сложих точка!

За радост или за беда,

добре ме срещнаха в града!

 

246/Бих  искал за това за пиша

а и за моя малък край,

от кал и прах да го избриша.

За Пловдив и за Първомай.

В Борисовград  града аз видях.

Бях ходил там на панаир.

Различен беше този мир.

Неща чудати  там видях.

За дипломата се висока,

ще ви радкажа по-натам.

За любовта каквото знам.

За търсенето на посоки...

След тригодишния прастой

и Правдив  вече стана мой!

 

247/Аз търсех четири листенца

за светлете си бъднини,

мечтах за топлите местенца

във бъдещите мои дни.

Измислех си мечти големи,

обсъждах статуси и теми

и мислех си, че съм роден,

да проектирам бъдещия ден.

След дипломата си голяма

и след като съм голям спец

и с изгледите на светец,

съмнение във мен да няма.

И на всички с статус зъл,

да помогна със акъл!ада

 

248/Града наричахме „кушия”,

със туй ни беше по-познат.

Тук много спомени аз крия

и сам поглеждах в този свят

Навярно зарад панаира,

учуден где дъха ми спира.

Там видях онзи страшен трен,

със който плашеха и мен.

И кацата със двама братя,

които търсеха Смъртта.

Единствени неща в света!

Готови и туй да  изпатят!

О, и със тези Чудеса,

и аз се срещах със света!

 

249/Когато тръгнах да се уча,

града почти ми бе познат.

Тапия исках да получа,

докато сам зелен и млад.

Бях ходил там по панаира

и знаех  къде се намира,

прочутия „хайван” пазар,

той  ми бе като другар.

А имах  също и пет дена,

с баща ми в мелничния двор

прекарани без много зор

да паса кравите с остена.

Така си чакахме реда

и опознавахме града

 

ОТНОВО В СОФИЯ

 

 

250/На  седми март шейсет и седма,

сбогувах се със Първомай!

От влака му махнах последно…

И тъй напуснах своя край!

Оставих там  баща и майка,

 в раздялата ни да се вайкат!

Но аз им твърдо обещах

от нищичко да нямат страх

че в София и тях ще взема,

когато се устроя там!

Че няма да допусна срам,

за тях аз всичко да поема.

Доброто между нас остана

и приказката дикиш хвана!

 

251/Критична бе шейсет и шеста,

с нечакана щастлива вест,

която нещата размести

и тръгна нашия Прогрес!

Откри се работа във Спорта

като черешката на торта

и Ашо там се назначи.

Щастлива беше то личи!

Аз още трябваше да чакам,

да минат кой знай колко дни,

Съдбата пак ме нареди,

с раздяла да не се надцаквам!

 Година бяха тези дни

и тя над мене се смили!

 

252 Във Пловдив трябваше да ходя,

докато ме освободят

и преговори с тях да водя,

докато пътя ми дадат.

И всички бяхме с аргументи,

представяхме  си документи,

те искаха да ме държат

а аз пък път да ми дадат!

Изобщо всичко бе обратно

О, аз натисках на това,

да спазят моите права,

и настоях на туй стократно!

И най– накрая победих

и към София се устремих!

 

253/И затова се радвах диво!

Те можеха и да ме спрат!

Масло във огън да наливат

и да остана в моя кът!

Бях назначен и аз във спорта.

И страха  си пратих сЧорта,

Заслужих с Ненчо и Боян.

За колоезденето бях избран!

И бях във първите редшци,

Подготвяхме се за Москва,

туй беше гъдел при това,

но бяхме боси и кашици…

Като пчеличка търсих мед

И в Службата въвеждах ред!

 

254/Не знаех как се колоезди.

За допинги не бях и чул!

За Кампаньоловите части,

 си бях опинците събул!

Не знаях как да я започна,

а работата беше срочна

и аз от този седми март,

се хвърлих като във хазарт,

и почнах да чета и пиша,

докато липсите отпиша.

Вместо да пиша диагнози

зареждах се аз със прогнози!

 

255/Започнах да въртя нещата,

изпратен бях във Тетевен,

със Камен Станчев почнах щата

бях в първи лагер настанен.

И там прекарах двайсет дена.

Шосето беше мойта сцена,

Аз по шосетата вървях

И за треньора се държах.

Това изглежда ми хареса.

И всички новости  разбрах.

Там бе на всички интереса,

И постепено,ей така,

нещата хващах във ръка!

 

256/От нейде трябваше да почна.

Да търся нещо где и как,

такива хора търсех точно

и щурах се като глупак.

Дори се хвърлих и в Чужбина,

Акъл от Хундела да взимам.

В град Бърно ходих за контакт.

И в ГДР-то стигнах чак.

И те любезно ме приеха…

Но те общуваха със страх,

от срещите със тях разбрах,

та те и мен за „враг“ ме взеха!

Особено пък в ГДР,

се пазеха от мен добре.

 

257/За допинг думата ми беше,

света за допинга слухти.

Задачата пред мен стоеше

и искаха да се реши!

Аз седнах да чета и мисля…

И исках това да изчистя.

Тунела бе без светлина

и задачата ми остана.

Това се пазеше във тайна

И строга тайна е до днес,

че никой няма интерес,

гъза си да разголи трайно!

Щом малко нещо разбереш,

ти вече няма как да спреш!

 

 

257/Не беше всичко забранено,

ти можеше да избереш,

да вдигнеш хора уморени

и силичка да им дадеш.

И битката не бе голяма,

амбиции все още няма.

Нещата още бяха пеш,

ти мисля ще ме разбереш!

Пари безброй не се въртяха,

но после всичко се смени,

в играта влезеха лами

и шеметно се заиграха!

С напразно хвърлени пари

играта се опозори!

 

258/Най важна тема във отбора,

бе този допингов проблем,

и в итерес на наште хора,

така си мисля щем не щем!

Ний спадаме към хитреците,

скъпим си времето и дните

 и ако може, ей така,

без труд да сложи ме  ръка.

Не знам дали сме мързеливи,

но разсъждаваме така.

За радост или за тъга,

сменяваме боклук за сливи!

Изглежда в нашия балкан,

мачтите ни са без таван!

 

 259/О, тази кауза пердута,

Не може  никога да спре,

 макар  и много  да се лута,

във чужда нива не оре.

При тез амбиции големи,

тя ще  е основна тема,

ще взима здраве и пари,

във прошлото и в наши дни

на провазвището „шампиони“,

ще носи още славни дни,

защото спортните звезди

се славят като  фараони,

а това като магнити

превлича всички бабаити.

 

260/След най-подбираните думи,

аз трябва пак да поясня,

че със разтягането на локуми,

не съм показал същноста,

че този начин и подобни

са само крясъци вековни

и ненужна надпревара,

която до тук ни докара

и само в  разходи ни вкарва,

да губим сили и пари

о, тази приказка е стара

и колкото да се гневим

ще трябва да я  променим!

 

МАЛКО  ПОВЕЧЕ ЗА СИТУАЦИЯТА

.

261Декорите смених в трептиха.

И личностите покрай тях.

Сменех аз уличката тиха

и в глъчката софийска спрях.

И вместо в болничната стая,

аз шампиони взих да правя,

оставих миналия труд

и тръгнах в новия статут

и вместо с болнични слушялки,

започнах друго да редя

и натоварването да следя,

макар със трудности не малки!

Завярвах ,че по този път

Нещата, ще се променят!

 

262/  И след най-подбираните думи,

аз трябва пак да поясня,

че със  разтягането на локуми,

не съм показал същноста,

че този начин и подобни

са само крясъци вековни

и във ненужна надпревара,

и тупиците  ни докарва

и както вече си разбрал,

е харчене на капитал,

а и губене на време

и  в  тежки разходи ни вкарва

и както  някога и днес,

повдига нечия строшена чест!

 

263/И тъй смених си аз десена,

  във друг свят почнах да творя

и бях с десница устремена,

с амбиция  да продължа.

Прегърнах новите задачи,

с успехи и със неудачи,

пониже малко съм катил,

за труд си дланите заплюх

 и както щях да се докажа,

нали по- рано ви казах,

че с ровенето тук не спрях,

но по-натам ще ви покажа,

със ровенето до где спрях,

и как играта си играх!

 

264/Драгойновци ли сe снижиха,

или са вече по-добри,

или със вино се упеха,

че спряха селските войни.

Не мисля,че се умориха.

И острите си нокти скриха,

да чернят хорските съдби ,

за „кокъл“водеха борби

и за свойто тъмно „его“,

докото да го утвърдят,

бях сигурен, че не ще спрат.

Те цепеха по своя  път…

Не можеха до тук да спрат

и почнаха да се гърмят!

 

265/И до днеска аз се чудя,

не можеха ли да ме спрат!?

Защо не спряха моя път

и радост да  си създадат?

Защо ме пуснаха в Чужбина,

И разрешиха да замина

без просто до ме клеветят,

и да препречат моя път

Каква бе тяхната причина

нали бях враг от кръв и плът ,

не пожелаха да ме спрат

Все гърсех някяква причина!?

Но така и не разбрах!

Но в мен остана един  страх!

 

266/Не мисля,че са ме проспали,

докато да се разберат

и впрегнат в злото свойте хали,

и накрая да ме спрат.

Докато бях във Първомая,

са ме обикнали накрая,

разбрали са, че с мен грешат

 и са спряли да мъстят?!

Или пък някякви познати,

 са казали, че с мен грешат,

и да не спират моя път,

или акъл им Господ прати,

по този път да не вървят

и злото си да задържат!

 

267/От село чаках да ме спрат.

И радостите  в моя път.

Живях във страх  от плът и кръв!

И всички туй да разберат!

В колата ми да сложат прът!

Че аз съм едно недоносче,

Изтърсак, белязан още,

 Но с мене това не сработи…

И аз набирах обороти …

Аз най – напред отидох в Бърно,

След туй за Лондон полетях,

И  никога след туй на спрях!

И тъй след този важен миг,

Аз заговорих с друг език!

 

268/Но туй до края  не се случи

и в капстраните завървях.

За Англия паспорт получих

 и тази радост изживях!

В най-гнилия капитализъм,

за първи път в света навлизах

и бях от него изумен,

не вярвах туй да стане с мен!

Но божи кръст,  туй стана с мене,

 в учудвнето онемях,

световна истиниа разбрах,

и всичко в мен взема да стене!

 С наредба,с улици, с асфалт,

че с векове стоим назад!

 

269/За първи път бях на Световно

и най- не виждано видях

 и гледах този свят виновно,

със който тук се запознах.

За него в мене бе втълпено,

 че е полето „изгорено“

в което нищо не расте

и хората живеят зле!

Но ний с очите си видяххме,

че всичко туй не е така,

нещата пипнахме с ръка,

задъхани пред него спряхме!

И без много да се мая,

аз  разбрах,че е тук е Рая!

 

270/Завесата пред мене падна,

И в друг свят аз се озовах,

картината ми бе естрадна

и с „цъкането“ си не спрях.

Пред мин блестеше една сцена,

бе всичко с ръка подредено!

Света тук просто беше друг,

не се заравеха в боклук,

направено бе грандиозно,

във друг цвят и във светлина,

 цървулете си бе свалил

и всичко беше грациозно!

Дори и вмалките села

Подредбата им бе дошла!

 

271/ След Лондон тръгнахме за Лестър,

където беше наща цел.

Очудвахме  се много често.

Кой тук е лявото въвел.

Обратно щом се разминават,

тук  правилата други стават

Обратно се върви  у нас!

А е тъй и по цял свят…

Нас често пъти туй ни бърка

дори е повод и за стрес,

какъв е този интерес,

чужденците да объркват.

Надявам се ,че някой път ,

Въпросите си ще решат!

 

272/И тъй нещата продължиха

И аз с това ще продължа.

Любезно те ни настаниха,

Във стаи с  по едно легло.

на „шведска маса“ ни сложиха

и със това ни довършиха,

По хубаво не би било,

с храна за цялото село.

И българчето на невидяло,

Не спираше там да яде,

 храните им от „пиле“ мляко,

не бе пречина да ги спре!

И съобразно с апетита,

Никой срещу туй не рита!

 

273/Понеже тука стана дума,

за „шведска маса“ и у нас,

а аз ѝ търсех  свойта рима,

усмивката си в тозш час.

Едно от нашите момчета,

Отишло преди свойта чета,

в хотела да се наяде,

но трябвало там да почака…

и седнало пред една маса.

Еден служетел му казал,                

не сядай туй е „шнедска маса“,

а нашето момче -катил ,

се бързо с него съгласил:

Щом дойдат  шведите ще стана!

От туй на мен ми стана ясно,

че  Шведсквото му, ми е ясно.

 

274/И друго важно стана с мене,

че мистър Хиит дойде при нас,

да види някой дали стене,

да ни приветства  в този час….

Той бе най- главния в страната,

дошъл бе като брат при брата,

любезно да ни поздрави

и две –три думи да смени.

Разбира се туй стана с мене!

Единствен аз английски знам…

Попита как сме всички там,

готови ли сме да твориме?!

Най висшия човек в света,

аз бях докоснал със ръка!

 

275/Световното пак си отиде.

Не станахме Световни пак.

Света дойдохме да ни види

 след туй той ще ни гледа пак.

Във нашта група не голяма,

стояха генерали двама,

 те да ни пазят от беди,

България да ни следи!

Но работата тъй не стана,

избяга тук един от нас!

По чужди пътища се хвана…

И тъй на двамата водачи,

той трайно кръвнто покачи!

 

276/Това за мен бе първи случай!

И в Щатите се срещнах с друг

Във друг отбор това се случи,

за който ще разкажа тук.

Във Гегисбърг бе Първенството

и то стаписа Обществото,

избяга един шампион,

на второ място по закон.

Не знам дали бе във играта,

 но знам, че беше „наш“ човек.

Съблазнен ли бе със чек,

или играч бе на Съдбата!?

Това до днеска не разбрах,

Не го разследвах ! Просто спрях!

 

277/Такива бягства зачестиха,

 не само във един отбор,

равлични пътища откриха.

Отборите видяха зор!

Немалко хора от трептиха,

във Западни страни се скриха,

най- вече с турски имена,

избягаха от таз страна.

Бай Тошо така я оплеска,

 щом имената им смени

и с български ги замени.

Нещата помня и до днеска.

И турците ги хвана бес ,

че им стегнаха процес!

 

278/Бях пет години в Колодрума,

със Камен ,Ненчо и Боян

и казано със една дума,

за това време нямам срам!

Направих проба специфична,

която бях изпипъл лично,

 снабдих ме се  с хроматограф,

от Допинга добихми страх.

 Нещата бяха по реда си,

със всичко ново бяхме в час

и ще ви кажа и на вас,

че всички дни ни бяха къси!

Отидах с датския Аструпи,

да търся Истини на куп!

 

279/И се преместих при жена ми

и станахме един екип,

с лабораторни диаграми,

поправях нечий ръбест чип!

На ум треньорите заучих

и нещо все пак се получи,

дали бях добър или зъл,

но давах правилен  акъл

макар щеславно да звучи,

стремях се нещичко да дам

и място си намерих там

 

280/Останах  тука три години

и край жена си си въртях

и нямях никакви причини,

доволeн  и спокоен бях.

Но си мечтаех за отбори,

света пред мен да се отвори

и да пътувам по света.

Туй беше мойта суета!

Предложиха ми баскетбола

и аз с готовност го приех,

решениета бързо взех

и тръгнах да укрепвам стола,

на който трябва да седя,

 при радости и при беда!

 

281/Но за треньор  при Железата,

  сложиха нов капацитет,

дощъл дълбоко от страната,

все     още не добре приет.

И търсеха да го обвържат,

 със хора гдето го поддържат.

Началника посочил мен

но аз се дърпъх най-напред,

прескочих после този плет

и  тъй се включих във играта,

изглежда туй бе за добро,

аз заиграх  на туй хоро,

Успхът ми  се услади!

 

282/В отбора аз се укрепих

И работата ми хареса,

от неуспехите се скрих,

а и от чуждата намеса.

Аз можех нещо да откажа

и мойто мнение да важи,

на принципа си да държа,

на мястото си да тежа!

О те за мене се държаха,

защото бях авторитет

и ни спохождаше късмет

и Злите сили още спяха!

На щом се стигна до Сеул,

разбрах, че  всеки е цървул!

 

284/Бях притеснен и с доста мъка

нагазих в мътните води,

съмнениято в мен зацъка

и тръгна в моите следи!

Чух лоши думи за треньора,

аз не познавах никой от отбора

и сам се питах как така,

във този ад ще завървя!?

Но във срещи със тряньора,

Разбрах, че той не е глупък,

с амбиции е за капак

и тъй се включих във отбора.

Разбрах, че с тозш малко луд,

ще хвърлим много ,много труд.

 

284/Треньорът беше Абаджиев,

класиран трети в Техеран,

готов със всички да се бие,

във път от Сливен извървян.

Дошъл с амбиции големи.

Тренирал хората по свои схеми.

С противници непримирим,

Със много огън, и с дим,

с любов  към щангите за трима,

  но в път от никой не вървян

подбутван често и усмян,

и с амбиция неуморима!

От многознайковците спрян,

И просто стиснат във капан!

 

285/Аз отначало се страхувах,

но после заобщувах с тях,

с треньора взех да се ръкувам,

с доверието му успях-

Разбра в чий сектор се намира,

престана   той да допингира.

Лекарствата раздавах аз,

с тях почна да си прави пас,

 а аз почнах да галопирам .

Не беше както е било,

не беше“ задно колело“,

пороците му взех да спирам,

и работата ни дори,

започна с мене да дели!

 

286/И във  съвмесната декеда,

системата ни беше „квит“,

от ния никой не пострада

и с нея нямахме „фялит“.

Вземаха всички да ни дебнат,

Врата ни вече беше стегнат,

Но краят ни бе още скрит

и удара им бе отбит .

Затърсиха диуретика .

Всичко взеха да следят

и  по наш адрес все да гълчат

Очакваха ни да сгрещим…

 И така и това стана!

 

287/Тогава цар бе анабола,

най главен фактор беше той,

той беше истината гола

и главен фактор в този бой.

Държеше всичките ни сили.

И с него всички бяхме мили.

 Ако с него не си чист,

ти трепереш като лист

и няма кой да ти помогне

И мъката ти да го трогне.ги ще трогне

Със него ти си бабаит

без ниго си и слаб и свит!

И който с него превъзмогне,

Света за винаги ще трогне!

 

288/И ний решихме да го скрием,

поставихме нещата в ред

и успяхме да надвием,

разбира си и със късмит!

Събрахме пет медикамента

И улучехме момента

И тъй си стигнахми целта,

единствените във света.

Тук вкарахме диуретици,

хормони от една жлеза

и „крокодилските сълзи“

с акъл  от двамата умници!

И тъй от пъия сезон,

успяхме като Соломон!

 

289/Понеже всичко беще точно,

с успеха бяхме на върха,

растяхме всеки ден задочно

и тъй спечелихме „търга“.

И както бе у нас прието

Иван достигна до „небето“

И стана първия треньор,

 с това направихми фурор.

На първо място ни издърпа!

Оглуждаха но всички с страх.

И аз от славата разбрах!

Успехиге ни бяха „в кърпа“,

Но нещеш ли за беда

и нас ни злото сполиня!

 

290/И в тия единадесет години,

ний не сгрешихме ни ведвъж,

натрупахме безброй причшнш

и свикнахме със златен дъжд…

Но на Олимийските в Корея,

завърши нашта епопея.

Откриха ни диуретик!

И ний се срутихме за миг!р

И знам ,че ний сме си виновни!

Шом Абаджиев нареди

да нарушиме нашта схема,

със повече диуретик,

не реагирах моментално

и за нас туй бе фатално!

 

291/До край на първата декада,

вървяхме смело във света

громяхме титлите с наслада

и твърдо стъпвахме  в света!

Дори и братята руснаци,

свалиха свойте калпаци

и  скриха явната си злоба,

надявайки си да ни спрат,

и  първия   урок да ни дадат

и да го помниме до гроба,

и тази тяхва тежка злоба

пресрещна правия ни пън

за съжапение  накрая стана,

пропадна нашата  страна!

 

292/И тъй по цялата декада,

стояхме винаги отпред,

за зсички бяхме изненада,

защото биехме навред!

И всички славеха треньора,

Възвеличан от всичк,и хора ,

и те дори и в този миг,

го смятаха човек велик!

Но работат беше друга

нещата не така стоят,

и казвам ви и този път,

тук допинга ни бе в услуга,

и ей тъй  нашия човек,

стана треньор на двайсти век!

 

293Една комисия голяма,

нагърби се до провери,

виновни тука дали няма

и кой от нас ще изгори.

Заключиха вина,че нямам,

в съмненията  не оставам

И че съм кристално чист,

не ще трепери като лист.

Съмнявяха се като във треньора,

но искаха да го спасят,

и в този свой пореден път

заровиха се без умора,

послужиха си със лъжи,

но туй мен ме натъжи!

 

294/Опитаха поне в чужбина,

невинния да натопят,

нали са класова комбина,

но своя другар да спасят.

Декиш писмото им не хвана,

 една лъжа то си остана.

И аз написах до Аян,

че е виновникът  Иван,

че се опитват да го лъжат

и той изглижда ме разбра,

но  много сили  не   не събра ,

за което  сам и аз тъжа!

Не  беше Иван човек чист,

той си остана комунист!

 

295/Аз нямам време да довърша,

това което иззивях

и от прах да го забърша,

да махна лепкавия страх,

да мога с думи да опиша,

това което в мене диша,

 и хилядите му звена.следа

Аз само ще ги спомена…

За мене днште пак са къси,

 та туй е моята Съдба,

от мен оставена следа,

която цял живот се въси!

И отговори ѝ дължа

и няма как да продължа!

 

296/И тъй във мята поема,

за Техеран ще спомена,

това е също моя тема,

там две години бях с Йрдан.

И след като се върнох тука

 със рак бях хвърлан на боклука,

но най- щастливо оцелях

и в битката си  аз успях!

Оставих го той да ме чака

и аз по пътя си поех

големи знамена развях

и още съм в калабалъка!

И по -малко от две декади,

оставих го за мен да страда!

 

297/Летата живях в мойто село,

бях повече на теферич

и писах със размах и смело

и сам се чувствах като пич!

И тъй година след година,

Най- лошото се с мен размина,

аз спрях да чакам гибелта,

 да се събуждам през нощта

и тя с това да ме тормози,

да черни хубавите дни,

да чакам всякакви беди

и тя „нагоре“ да ме вози!

Изобщо истински живях,

И вместо в залзи, аз се смях!

                Край!

 

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??