Живота си пришпорили
Все питаме какво сме сторили
Не разбираме че не живееме
Забързани старееме
Пропускаме
Препускаме
В безсилие...
В безсрамие...
Осъмваме в безсъние
Все гоним бесове
Все търсим ветрове
Все бягаме
Все се възмущаваме
Дали не си го заслужаваме
Забързани
Затичани
Отхвърлени и необичани
изгубени се лутаме
Не спираме да питаме
Какво сме сторили
Живота като сме пришпорили
© Любомир Деничин Всички права запазени