Живота си пришпорили
Все питаме какво сме сторили
Не разбираме че не живееме
Забързани старееме
Пропускаме
Препускаме
В безсилие...
В безсрамие...
Осъмваме в безсъние
Все гоним бесове
Все търсим ветрове
Все бягаме
Все се възмущаваме
Дали не си го заслужаваме
Забързани
Затичани
Отхвърлени и необичани
изгубени се лутаме
Не спираме да питаме
Какво сме сторили
Живота като сме пришпорили
© Любомир Деничин All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
